ЦЕНТЪР ЗА РЕАЛНО СПОДЕЛЯНЕ

Банално е, знам, но ще въпреки това ще го напиша.

Така нареченият Св. Валентин е ден, в който Средновековните хора пишели любовни стихове и послания и ги давали на тези, които обичат. Така се ражда съвременния празник на любовта, който консуматорското ни общество и маркетинговата машина превърнаха в ден на безумно харчене на пари за цветя, бельо, шоколади, почивки, всички с изкуствено надути цени. И няма вече стихове, няма вричания в любов, няма писане на картички, простете, СМС-и исках да кажа... И да ги има, те се ценят само ако са в допълнение към "подаръка", иначе са празни приказки, нали така?

Св. Валентин не е единственият празник присвоен от консуматорската икономика, напротив. Не останаха празници. Коледа например - от тих Християнски семеен празник, този ден се превърна в универсален ден за задължително подаряване на подаръци, експлоатиран по отвратителен начин от рекламната индустрия. Някак загубихме поглед върху смисъла на празниците и се вкопчихме в материалните неща свързани с тях. Ако попитате което и да е дете да ви каже кое е първото нещо, за което се сети като чуе думата Коледа, гарантирам ви, ще каже подаръци. Не дори подарък, много подаръци. 

Колко майки, като се събудят сутринта на Осми Март, поглеждат детето си и си мислят "ехаа, аз съм майка, днес ще празнувам тази благословия"? Не! Мислим за цветя, бижута, подаръци - мъжете ни ги дължат на този ден. Децата ни, тези доказателства че сме майки, ще ни дадат картичка, може би ще ни изрецитират стихотворение, но ние ще публикуваме букетите с цветя и бижутата си в социалните мрежи...

Не преувеличавам, хора, лошо ми става по празници! Искам да изключа и телефон, и компютър, и телевизор и просто да се изолирам от това безумие....

Колкото повече я мисля идеята за камери в детските градини, толкова повече се раздвоявам. 

 Наскоро ни дадоха анкети от детската градина, включващи въпроса искаме ли видеонаблюдение в градината на детето си. Без да се замисля написах да. В крайна сметка, нужно е само една вечер човек да изгледа новините за да гласува с две ръце за тази опция. 

Чувала съм какво ли не за практиките в детските градини, дори от учители и възпитатели, включително това да се прави течение нарочно докато децата спят, за да се разболят и отсъстват повече деца (по-малко деца в групата, по-малко ядове). Случаите на грубо отношение, на физическо, вербално и психическо насилие над децата станаха плашещо много напоследък. Дали пък не се дължи на това, че все повече родители имат достъп до технологии, позволяващи тайно записване на случващото се в градините? 

Тези практики ще спрат ли ако направим тайното записване явно? Не ми се вярва.  

Първо, не всеки ще има достъп до записите и така и трябва. Но директорите на градини, които вероятно ще имат достъп до записите, нерядко прикриват подобни неща, дали за да си запазят поста, или просто да избегнат лоша публичност. Не тайна също, че голяма част от времето си директорите инвестират в изграждане на стабилни отношения с учителките, за да си „циментират“ позицията на директор до пенсия. В този смисъл, вероятно ще се намери начин да се „заобиколи“ и видео запис, и недобра практика, и насилие... 

Второ, знаейки че са записвани, учителките и възпитателките могат да преминат към „тиха“ агресия, дори за да отмъстят за видеонаблюдението. Иначе казано, да си го изкарат на децата по не толкова очевиден на записа, но също толкова вреден за децата начин. Самият факт, че са наблюдавани, може да направи дори спокойните и мили учителки по-нервни. 

 Трето, записите не се пазят вечно. Дали това няма просто да замаже очите на притеснените родители и да ги успокои, че не е нужно да зашиват „бръмбари“ в дрехите на децата си, за да разберат има ли проблем в детската градине или не. Защото, видите ли, има видеонаблюдение и „ние следим за такива неща“ (прочетете още веднъж параграф Първо). 

От друга страна, детските градини никога няма да бъдат същите след въвеждане на видеонаблюдение. Ето няколко примера:

•Отношенията между възпитатели и деца ще загубят своята непосредственост. Изпълнявайки своята „роля“ пред камерата, възпитателите ще загърбят строгостта, която е ефективен и необходим елемент в тези отношения. 

•Децата ни ще бъдат заплашвани с камерата ако са „непослушни“, което ще ги научи, че лошите неща не се правят докато те виждат (хора или камери). Те също ще прекарват дните си със съзнанието, че са непрекъснато наблюдавани (не ми се мисли до какви психически последствия може да доведе това). 

•Учителите ще прегарят по-бързо, защото наред с нелеката задача да се грижат за 30тина деца и да ги учат на различни неща, те ще трябва непрекъснато да се самонаблюдават през очите на камерата и да внимават да не направят погрешен ход. Повярвайте ми, аз не бих издържала и седмица, дори да няма и капка агресия в мен. 

•Все по-малко хора ще искат да са учители в детски градини. Тези, които доброволно ще се подложат на това нечовешко двойно напрежение, ще са или истински ентусиасти, или такива, които не могат да си намерят никаква друга работа. Искате ли да се обзаложим кои ще са повече? 

Майчинството е обвито в романтика, често насила. Забравете за инстинкта и желанието за раждане на дете. Ясно е, че ги има, особено при жените, още повече, че те са обект на три типа сериозен натиск към раждане на дете. Дори да наречем този натиск с по-меката дума мотивация, въпросът остава далеч от представяната пред света романтика на майчинството.

Семейство без деца не е семейство. Така казваше баба ми.

Разбира се, днешните разбирания за семействоса далеч не толкова традиционни. Въпреки това, у човека е заложена инстинктивната потребност да бъде родител. На въпроса доколко тази потребност е биологична и доколко социална ще се спрем малко по-късно. Да приемем на този етап, че семействата като група от свързани индивиди проявяват стремеж и имат тенденцията да имат деца.