Викала ли съм някога на детето си? Разбира се, че съм, при това не веднъж. И да, знам, че не трябва.
Всеки родител се е сблъсквал с безсилието пред малко дете, игнориращо молбите ни да не пипа това, да ни даде минутка да довършим това, което казваме, да спре да си пъха пръстите в устата, да разсипва храната докато яде... примерите са безброй. Това безсилие идва, когато сме опитали всичко, наистина всичко по силите си, да реагираме спокойно, но без резултат.
Какви са алтернативите пред родител в подобна ситуация?
Избухването е един от начините за справяне. Обикновено то успява да стресне малкото дете достатъчно, за да спре то поне временно да прави нещото, което ни е изкарало извън нерви. Проблемът е, че реакцията на детето към нашето избухване е страх. Да, то разбира, че е направило нещо лошо, че ни е разсърдило, че ние не сме доволни от него. Дори може да си помисли, че не го обичаме като прави така и дори че е лошо дете... Но то няма дори да се замисли (от страх) кое е конкретното нещо, заради което ние крещим. Детето няма да свърже емоционалния ни изблик с поведението си, а със самото себе си. И ще се чувства виновно, но без да днае защо.
Нека помислим за по-ефективен начин да научим детето си да не ни изкарва извън нерви.
Да започнем с въпроса какво искаме да постигнем?
•Искаме да обясним на детето нещо и то да ни разбере
•Искаме това разбиране да има поведенчески резултат
•Искаме това да стане безконфликтно
Следващ въпрос: Защо детето не слуша или реагира не по начина, по който очакваме, по принцип?
•То е свикнало вие да го слушате и се е научило, че това е едностранно
•То живее без правила
•То е толкова съсредоточено в това, което прави (нещо, което е прекрасно и трябва да развиваме като родители), че НАИСТИНА не чува
•То ви предизвиква, изследва и открива границите си
•То е любопитно (също нещо прекрасно)
•То не очаква, че непослушанието му в конкретния случай ще предизвика остра реакция (непостоянство в реакциите на родителите)
Въпрос номер три: Защо крещим?
•Защото сме безсилни пред игнориращото ни дете
•Защото сме нервни и това е отдушник
•Защото е по-бърз метод да постигнем резултат
•Защото така сме научени
•Защото сме уморени
•Защото сме обидени от поведението на детето
Първата стъпка към адекватната реакция към непослушнто дете е да се върнем и още веднъж и внимателно да прочетем горните въпроси и няколкото предложени отговора към тях.
Вариантите са няколко, но всички се допълват взаимно и е добре да са част от едно постоянно и цялостно отношение към детето като към равен.
Стратегия 1: Обяснявайте на детето всичко – опасност от правене на нещо, вашите притеснения, това, че сте нервни и ви е трудно да бъдете търпеливи точно сега, колко е важно членовете на семейството да се слушат един друг, и т.н. Обяснявайте! Да, по сто пъти и повече.
Стратегия 2: Поставете правила на поведение в семейството. Добре е да си ги запишете и залепите някъде из къщи, да напомнят на вас самите какви са те. Тук е нужно постоянство и преди всичко – правилата важат за всички и не зависят от моментно настроение.
Стратегия 3: Преговори. Разберете се с детето за това, че както то се държи с вас (игнорира ви, например), то това трябва да очаква от вас. И, моля, покажете това с действие, не го оставяйте на думи.
Стратегия 4: Отлагайте. Дишайте. Ако трябва издърпайте опасното нещо от ръката на детето, сложете го някъде нависоко, погледнете го страшно, но, за бога, не отваряйте устата си. Изчакайте емоцията да отмине и след това се върнете към стратегия едно.
Стратегия 5: Разсърдете се. По детски. Тук обаче е много важно да обясните на детето (предвид стратегия четири) защо точно му се сърдите и какво точно в неговото поведение ви е наранило.
Стратегия 6: Поощрявайте доброто поведение. Няма по-мощен двигател на детското поведение от родителската гордост и признание. Всеки път, когато детето не реагира и не прави нещо, което сте го молили да не прави, похвалете го, благодарете му. Всеки път.
Преди всичко обаче, помнете: детето трябва винаги, абсолютно ВИНАГИ, да е уверено в безусловната ви любов и подкрепа. Независимо как се държи и какво прави или не прави. Това е нещо, което то винаги ще има. Вие винаги ще сте там да го подкрепите, когато то има нужда.