Колкото повече я мисля идеята за камери в детските градини, толкова повече се раздвоявам.
Наскоро ни дадоха анкети от детската градина, включващи въпроса искаме ли видеонаблюдение в градината на детето си. Без да се замисля написах да. В крайна сметка, нужно е само една вечер човек да изгледа новините за да гласува с две ръце за тази опция.
Чувала съм какво ли не за практиките в детските градини, дори от учители и възпитатели, включително това да се прави течение нарочно докато децата спят, за да се разболят и отсъстват повече деца (по-малко деца в групата, по-малко ядове). Случаите на грубо отношение, на физическо, вербално и психическо насилие над децата станаха плашещо много напоследък. Дали пък не се дължи на това, че все повече родители имат достъп до технологии, позволяващи тайно записване на случващото се в градините?
Тези практики ще спрат ли ако направим тайното записване явно? Не ми се вярва.
Първо, не всеки ще има достъп до записите и така и трябва. Но директорите на градини, които вероятно ще имат достъп до записите, нерядко прикриват подобни неща, дали за да си запазят поста, или просто да избегнат лоша публичност. Не тайна също, че голяма част от времето си директорите инвестират в изграждане на стабилни отношения с учителките, за да си „циментират“ позицията на директор до пенсия. В този смисъл, вероятно ще се намери начин да се „заобиколи“ и видео запис, и недобра практика, и насилие...
Второ, знаейки че са записвани, учителките и възпитателките могат да преминат към „тиха“ агресия, дори за да отмъстят за видеонаблюдението. Иначе казано, да си го изкарат на децата по не толкова очевиден на записа, но също толкова вреден за децата начин. Самият факт, че са наблюдавани, може да направи дори спокойните и мили учителки по-нервни.
Трето, записите не се пазят вечно. Дали това няма просто да замаже очите на притеснените родители и да ги успокои, че не е нужно да зашиват „бръмбари“ в дрехите на децата си, за да разберат има ли проблем в детската градине или не. Защото, видите ли, има видеонаблюдение и „ние следим за такива неща“ (прочетете още веднъж параграф Първо).
От друга страна, детските градини никога няма да бъдат същите след въвеждане на видеонаблюдение. Ето няколко примера:
•Отношенията между възпитатели и деца ще загубят своята непосредственост. Изпълнявайки своята „роля“ пред камерата, възпитателите ще загърбят строгостта, която е ефективен и необходим елемент в тези отношения.
•Децата ни ще бъдат заплашвани с камерата ако са „непослушни“, което ще ги научи, че лошите неща не се правят докато те виждат (хора или камери). Те също ще прекарват дните си със съзнанието, че са непрекъснато наблюдавани (не ми се мисли до какви психически последствия може да доведе това).
•Учителите ще прегарят по-бързо, защото наред с нелеката задача да се грижат за 30тина деца и да ги учат на различни неща, те ще трябва непрекъснато да се самонаблюдават през очите на камерата и да внимават да не направят погрешен ход. Повярвайте ми, аз не бих издържала и седмица, дори да няма и капка агресия в мен.
•Все по-малко хора ще искат да са учители в детски градини. Тези, които доброволно ще се подложат на това нечовешко двойно напрежение, ще са или истински ентусиасти, или такива, които не могат да си намерят никаква друга работа. Искате ли да се обзаложим кои ще са повече?
Като родител, искам да съм спокойна, че детето ми е добре и в сигурни ръце в детската градина. Искам учителките му да са чувствителни, но и строги. Добри, но и справедливи. Искам да имам доверие в учителите и възпитателите му.
Моят син не иска да си тръгва от градината и всеки ден се моли за „още пет минути“. Това е резултат на работата на хора, които вероятно не са безупречни като за пред камера, но които очевидно знаят какво правят.
Проблемът е, че сега, мислейки и премисляйки въпроса, на който автоматично отговорих с да, аз не знам дали видеонаблюдението ще направи тези хора по-добри в работата си или обратното. Мисля си, че моето доверие в тях сега е по-голямо от това, което би било тогава...